Повечето родители несъмнено обичат децата си и са убедени, че любовта им не се нуждае от доказване. Предпочитат да наблягат на дисциплината и избягват нежността, която излишно разглезва детето. Тогава защо много деца днес не се чувстват напълно обичани и приети от родителите си, защо се възприемат по-скоро като досадна пречка в живота на възрастните?
Проблемът според тази книга не е в липсата на любов, а в неумението на родителите да изразят и покажат своята любов на детето си, да му помогнат да усеща постоянно тяхната безусловна любов – и когато са нежни с него, и когато се налага да бъдат по-твърди.
Съветите на д-р Кембъл са да се вглеждаме повече в децата си и да разпознаваме по-често техния неизменен въпрос: „Обичаш ли ме?“ Понякога ни го задават безмълвно чрез цялото си поведение, с всичките си бели и непослушание, когато са опънали нервите ни до скъсване. Питат ни непохватно, с детска наивност, а понякога и с детска жестокост. От нас зависи да ги чуем и да си дадем сметка за онова, което правим.
Не се срамувайте да изразявате любовта си, казва д-р Кембъл, стига да знаете как да го направите.