„Един юноша много обичал да спортува. За разлика от своите връстници, които по цял ден прекарвали пред компютрите, той използвал всяка свободна минута, за да играе футбол, волейбол или някоя друга спортна игра. Тъй като имал и много добри атлетически данни, решил да стане състезател по волейбол и отишъл при един известен треньор, за да се запише в отбора му. Треньорът проверил уменията на момчето, рефлексите и чувството му към топката и много го харесал. „Но - казал му той, - за да станеш състезател в моя отбор и истински спортист ще трябва като начало да намалиш храненето и да свалиш няколко килограма”. Като чул това, юношата много се огорчил, навел глава и си тръгнал без да каже дума. Защото много обичал да си похапва.
Както се досещате, този мой разказ е перифраза на евангелското четиво (Мат. 19:16-26). То ни припомня за богатия момък, който отива при Спасителя, за да Го попита как да наследи вечен живот. Оказва се, че за това няма пречки – момъкът е водил изряден и чист живот, но... все пак има едно „но”. Той е пристрастен към богатството си и когато Спасителят му предлага да се лиши от него и да го раздаде на бедните, за да постигне истинско съвършенство, момъкът веднага си дава сметка, че не може да изпълни това последно условие и си тръгва натъжен. Сребролюбието му се оказва по-силно от копнежа по вечния живот”.
Откъс от Богатия младеж
Кои са пречките пред нас? Кои са копнежите ни? Това са основни житейски въпроси. С тях и с много други ще ни предизвика към трезва преценка третата книга на свещ. Александър Лашков.