ХОРА ЛИ СА ХРИСТИЯНИТЕ?
Този въпрос звучи като шега. В църквата днес обаче действат влияния, които сякаш предполагат, че правилният отговор на въпроса е "не". Според тях да си християнин означава да се издигаш не просто над греха, а над човешкото изобщо, като така се създава ситуация, в която много християни започват все повече да се срамуват да бъдат хора. Мотивът е похвален - да бъдем по-духовни. Но фатална грешка е да се вярва, че духовността се състои в отричане на човешкото.
Книгата разглежда четири ключови области в живота ни - разума, волята, сърцето и тялото - и задава въпроса как трябва онова, което знаем за човешката природа, да влияе върху възгледа ни за християнския живот. Една изкривена, нереална представа за вярата води до отричане на разума. Преувеличените идеи за божественото водителство изкривяват разбирането ни за нашата отговорност при взимане на решения. Прекаленото наблягане на себеконтрола отрича, че човек е емоционално същество. Една наивна представа за Божия промисъл може дотолкова да обърне вниманието върху Божията грижа за християнина, че да го накара да се чувства напълно откъснат от реалния свят.