Историите винаги са били добър начин да си кажем истината в очите.
Пък и всички ги обичаме. Слушаме ги още докато се учим да прохождаме
а и след това ги предпочитаме.
Не случайно самият Господ си служеше с притчи. Защо ли? Не зная.
Вероятно, защото ушите ни са толкова надебелели, че не желаят да слушат,
или по-точно избират си какво да чуят. Точно както сърцата ни избират какво да вярват.
Но защо пък не? Никой не обича да го поучават!
Не и ние. Аз искам да се променям.
В ушите ми все още кънти крилатата фраза
Който има уши - нека слуша. Че кой няма?
Е, ето ви повод да се замислите. Не случайно избрах тези думи за
заглавие на книгата си.
Сигурна съм, че Бог има много неща, които иска да ни каже, точно
както съм сигурна, че има хора, които са готови да Го чуят.