Карл Маркс пише: „Религията е стонът на потисканото същество, сърцето на безсърдечния свят ... опиумът за народа." С тези думи Маркс критикува не само лъжливите религии. Самата Библия с не по-малка острота осъжда фалшивата религиозност. Маркс обаче осъжда всякаква вяра в Бога. Дали е бил прав? Дали независимостта от Бога е решението на нашите проблеми - или по-скоро причината за тях?
Много мислещи хора срещат трудности, които им пречат да приемат посланието на християнството. Тази книга има за цел да разгледа честно някои от тези трудности и да покаже, че те не са непреодолими. Личната вяра в Христос не е интелектуално самоубийство.