Да се опитваме да изучаваме Светото Писание без да изучаваме неговия закон, означава да го отричаме. Да се опитваме да разбираме западната цивилизация като изключим влиянието на библейския закон върху нея, означава да търсим някаква несъществуваща история и да отричаме дваде-сетвековно развитие.
Институти на библейския закон си поставя за цел да обърне тази съвременна тенденция. Книгата се нарича "Институти" в по-старото значение на тази дума, т.е. основополагащи принципи - тук конкретно закона.
За да разберем библейския закон, трябва да разберем някои негови основни характеристики. В закона са заявени някои общи предпоставки и принципи. Сами по себе си те представляват изявление на основния закон. Десетте Заповеди ни дават това изявление. Законът утвърждава принципи и цитира казуси, за да покаже приложението на тези принципи, като има за цел и посока възстановяването на Божия ред.
Днес повърхностно се твърди, че Божият закон няма никакво значение, нито някаква задължителна власт върху съвременния човек. Това е последица от влиянието на хуманистичното и еволюционисткото мислене върху Църквата - то предполага някакъв променящ се и развиващ се бог.
Като върховен и абсолютен Владетел Бог не се променя, нито се нуждае от промяна. От друга страна, и човекът би имал опора само в абсолютност-та на Бога.