"Целта на подвига в Православната църква не е да придобия благодатни дарове, не е дори да придобия добродетели, а да придобия любов. Това е борба, в която влизам, защото усещам, че не обичам. Щастлив е този, който усеща, че не може да възлюби. Щастлив е този, който усеща, че неговата болест се състои в това, че не може да възлюби – да възлюби реално по начина, по който любовта реално съществува… И така, човекът върви напред и тогава разбира големия си недостатък. Разбира, по причина, която не знаем и не можем да си представим, че Бог е любов, и то любов неизказана, невероятно смирена, немислимо благородна. Започва да разбира собственото си заболяване и така полага началото на подвига, за да продължи натам, където Бог го призовава."
Николаос Лудовикос