Културата подрежда, но човешката душа си остава все така неподредена. Тя търси утеха и убежище в примери, в стихове, в далечни истории, в древни кодировки...
Стиховете на Данка Калчева са изкушени от библейския код, от праначалата на раздвоеното ни битие. Те са талантливо съпричастни към човешката участ и към хоризонта, който ни мами да оцеляваме.
Да помнят Едем е участ на поетите.
И тяхна драма.
Проф. Валери Стефанов