"Вечността е знак, че има Бог и хора" е четвъртият поетичен сборник на Вениамин Пеев. В нея той се фокусира върху религиозно-социални теми. Авторът прокарва поетичен мост между миналото и настоящето, като подчертава основната ренесансова идея, възприето в епохата на Реформацията - значимостта на вярващата личност в Божиите очи.
Не догмите и традиционните правила очертават ценността на спасението и наследството на Вечността, а любовта към брата и сестрата човек. Много от стиховете илюстрират пророческия и Христов призив: "Милост искам, а не жертва".’