В настоящата книга доктор Кирил Карталов предлага на вниманието ни своите задълбочени изследвания по темата за мисията в България на монсеньор Анджело Дзуепе Ронкали, осъществила се в периода между 1925 и 1934 г. Важно е да се подчертае, че мисии като гореспоменатата са почин за присъствието на Ронкали - първоначално като Визитатор, а после като Апостолически делегат - на сцената на международната дипломатическа дейност на Светия престол, макар, това също е важно, заеманите от него длъжности да са без дипломатически статут. Ронкали всъщност не е сред духовниците, формирали се в дипломатическата школа на Светия престол - или Папската академия на знатните духовници, понастоящем Папска дипломатическа академия, датираща от 1701 г.- но след мисията в България го чака служба на Апостолически делегат в Турция и Гърция, а после и на Апостолически нунций в Париж. От последното местоназначение, обичайно носещо на титулярите кардиналска шапка в завършека на тяхната мисия, през 1953 г. Ронкали поема по-пастирски ориентираната длъжност Патриарх на Венеция, за да се възкачи в крайна сметка през 1958 г. на папския престол под името Йоан XXIII.