Бях в един град и се обадих на пастора: „Утре искам да посетя вашата църква. Ако и ти дойдеш, ще се радвам да се видим.” „Какво говориш, - отговори ми той - аз винаги съм в църквата.” Посмяхме се на шегата и той ми каза: „Утре ти ще проповядваш.” След тази покана се помолих: „Господи, дай ми слово.” Тогава Святият Дух ми проговори да взема Библията и да я разтворя.
Отворих Библията и погледът ми застана върху стиха: „И (Петър) излезе вън и плака горко” (Лука 22:62). Почнах да размишлявам върху този стих и си казах: „Църквата е голяма, сигурно имат над 1000 души членове. Не мога да проповядвам неподготвен.” Затова си избрах друга тема и заспах спокоен.
Но през нощта се събудих и сънят побягна от мен. Сетих се за молитвата си, преди да си легна. И понеже се чувствах гузен, помолих се отново: „Господи, дай ми слово!” Отговорът беше: „Аз ти дадох слово.” „Да, Господи, но какво мога да кажа върху тези думи: „И (Петър) излезе вън и плака горко.”
И тогава Святият Дух започна да ми диктува относно седем стъпки на падението на Петър...