Йосиф Флавий (37/38 – ок. 100), юдейски свещенослужител, участва в Юдейската война и е пленен през 67 г. Прави предсказание за възцаряването на Веспасиан и е освободен след сбъдването му (69 г.). От 70 г. живее в Рим и създава книгите си. Най-влиятелни сред тях са Юдейската война и Юдейски древности (Ἰουδαϊκὴ ἀρχαιολογία) в 20 книги, завършена през 93/94 г. Започвайки с творението и приключвайки с избухването на войната, тя е най-меродавният античен източник за историята на Юдея. По форма, а и съдържателно, следва историческите съчинения на Дионисий от Халикарнас и Николай от Дамаск. Първите десет книги обаче са селективна парафраза на свещените юдейски книги. Голяма част от данните в книги 18–20 са свидетелства на очевидец познавач. Йосиф е единственият съвременник, описал събитията от I в. в Галилея и Йерусалим с храма, разрушен през 70 г. Той е и единственият неновозаветен автор, повествуващ за Иоан Кръстител, ранните християни и Иисус от Назарет, макар в описанието на Иисус да се предполагат по-късни, християнски интервенции.
проф. д.ф.н. Георги Каприев