Всяко малко момиче мечтае за този ден. Бялата рокля. Цветята. Пътеката към олтара. Щастливото бъдеще. Планираме и подготвяме сватбата много внимателно. Музиката. Обетите. Свещите. Тя изглежда и се чувства като принцеса. Нейният „принц" се усмихва, докато любимата му върви към олтара. Моментът, за достигането на който е била необходима „цяла вечност", отминава за миг и те тръгват, притаили дъх, съпруг и съпруга. Така започва един брак.
Дали обаче и подготовката за самия брачен живот се радва на подобен интерес? Сватбената клетва звучи почти като предупреждение. Ще има както добри, така и не толкова добри времена. Ще преживеем както добро здраве, така и настинки, грипове и по-лоши неща. Не ни е обещано, че бракът ще бъде лесен. Но сме поели пред Бога отговорността да се обичаме един друг независимо от всичко.
Обещали сме Му, че ще обичаме съпрузите си безусловно. Добри или лоши. Лесни или трудни. Както Бог ни обича със Своята любов. Ключова част от тази любов е молитвата. Тя крепи и задъбочава обичта и отговорността ни към нашия съпруг. Позволява ни да си партнираме с Бога в полза на най-близкия до нас. Да се борим за него в духовната война.
Можем да се молим за съпрузите си по начин, по който никой друг не би могъл, понеже ги познаваме така, както никой друг не ги познава. И да го правим наистина неудържимо...
Да, бракът е огромна отговорност. И огромнавъзможност.