Посланието на св. апостол Павел до филипяните се отличава с особена спонтанност, любов и оптимизъм.
Едновременно с това, в него се намира един от най-богословските пасажи с огромно влияние върху развитието на христологията в последващите векове – Филипяни 2:6-11. Отличаващ се с поетичен изказ и извисеност на мисълта, този пасаж винаги е будел възхищение и желание да бъде изследван в по-голяма дълбочина. От времето на светите отци и учители на Църквата до днес той продължава да бъде не само обект на научно-изследователски интерес, но и вдъхновение за проповеди, песни, химни и литературни произведения. От друга страна, популярността му се дължи и на големия брой трудни за тълкуване изрази в него. Въпреки широкото съгласие в многовековната традиция на изследване по отношение на повечето от тези трудности в текста, много от тях са обект на критичен анализ и преосмисляне от страна на видни библеисти предимно на Запад.
В българската библеистична традиция много от дискусиите върху този предполагаем химн все още не са достатъчно добре познати и това оправдава нуждата да бъдат представени под формата на научен труд.