Християнската любов е „невъзможната възможност" да съзрем Христа в другия човек, който и да е той; в човека, когото Бог според Своя вечен и таен промисъл е решил да въведе в моя живот макар и за няколко мига, и не просто като повод за „добро дело" или филантропично упражнение, а като начало на вечното общуване със Самия Него. Всъщност тъкмо любовта е онази тайнствена сила, която през всичко външно и случайно в другия човек - външен вид, социално положение, етнически произход, интелектуални способности - достига душата - единствения личностен корен на човешкото същество, частицата от Бога в него. Бог обича всеки човек, защото Той Един познава безценното и абсолютно съкровище - душата, човешката личност, която Той е дарил на всеки човек. По такъв начин християнската любов става участие в божественото знание и дар на божествената любов. Любовта не може да бъде безлична, защото тъкмо тя е чудното откровение на личността в един човек - личностен и единствен посред общото и обикновеното.