В съвременното църковно съзнание миналото често сковава, вместо да бъде творчески претворявано във вярност към автентичното Предание. Открива се явна неспособност да бъде оценявано миналото, да бъде различавана в него Истината от прахоляка на миналото.... Православното съзнание е винаги исторично, винаги включва в себе си миналото, но никога не му робува. „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки" (Евр. 13:8), така че силата на Църквата не е в миналото, настоящето или бъдещето, а в Христос, Който пребъдва в нея вовеки, за да може всеки от нас - в Него и с Него - да намира смисъла на своя живот.