Четирима римски войници хвърлят жребий за дрехите на прикования Христос, а после тръгват по четирите посоки на света. Всеки от тях години наред продължава да носи, онова, което са му определили заровете. Един ден то ще изиграе съдбоносна роля и ще промени всичко. Така е с нещата, до които Спасителят се е докоснал. Те запазват силата на Неговата творческа ръка. А ако ги ценим, животът ни не може да не се промени.
Без характерната за подобни истории сантименталност разказът проследява участта на четиримата. Пред очите ни те, свикналите с насилие бойци, закоравели в битки и походи, разбират колко е безсмислено и съществуванието им, и целят свят, който ги е направил такива. Разбират го, защото нещо друго се изправя пред очите им; един различен свят, където всичко се движи от други закони. Трябва ли да пропилеем много време и да изгорим душите си от суша, за да стигнем до този извод?