Преди 2000 години Исус Христос предизвиква човечеството да промени радикално религиозното мислене с една вълнуваща истина: „Който вярва в Мен, има вечен живот."
Няколко века по-късно в Църквата, създадена от Христовите апостоли, се промъкват религиозни порядки, които внасят дух на идолопоклонство и обезценяват жертвата на Божия агнец. Пътят към безсмъртието и вечния живот се представя не толкова като акт на вяра, а по-скоро като висока стълба от постановления, плод на човешка правда.
На своето време, през XVI и XVII век, Бог призовава будни и силни мъже като Мартин Лутер, Улрих Цвингли, Жан Калвин, Джон Нокс и плеяда други да напомнят на света Божия ред за постигане на спасение и вечен живот, като издигнат пет основни истини: Само чрез вяра; Само по Божия благодат; Само в Христос; Само според Божието слово, САМО НА БОГА СЛАВА.
Въпреки някои трудноразбираеми за нас епизоди, Реформацията е плод на сериозни богословски позиции и съвестен прочит на Евангелието, който е основа на протестантската идентичност и ключ за постоянното обновление на една жива Църква.