В съвременния свят потоци от човешки воли и мисли се завихрят в различни орбити, но се оказват, като краен резултат, увлечени от една централна мисъл - тази за Бога. Бог е неустоимо привлекателен, дори и за тези, които го отричат.
Тези, които го търсят със свои средства, Му дават различни имена. Но името на Исус Христос, обявено в Евангелието, името на родения, разпнатия на кръст и възкръснал Изкупител, няма как да бъде подминато и пренебрегнато, без трагични последствия. С Неговото име и Неговия кръст се отъждествява една човешка всемирна общност, която няма как да не бъде забелязана – Христовата Църква.
Още старозавешните пророци Исая, Еремия, Амос, като прозорливи философи на историята са изтъкнали пред света две неотменимо важни неща: че човешкият живот като индивидуална и колективна проява се движи към определена цел, и че Бог, Творецът на всемира, ръководи това прогресивно развитие. Творецът ръководи живота на народите и на хората с определена цел - настъпване на Божието царство, на което Христовата църква е посланик в света.