Книгата представя опит за кратък обзор на духовната обстановка в Западна Европа и света през XVIII и XIX век. Това е времето на разцвета на хуманизма, рационализма, идеализма и други идейни течения, които се вместват в общото понятие Просвещение. Техните представители са философи, учени и общественици, които неизбежно изразяват и своето отношение към Църквата.
След Ренесанса и Реформацията християните и християнските водачи се възпитават и развиват в условия, които позволяват много по-освободена мисъл. Те посрещат и поемат предизвикателствата на новото време нееднозначно. Възникват движения за обновяване на Църквата в дух на „реформираща се Реформация". Християните оказват отпор на някои деструктивни внушения на Просвещението. Същевременно възприемат от неговите плодове полезна енергия. Това е процес, който се стремим да обхванем и обясним в неговата противоречивост.